Предстоящите избори няма да родят „нов месия“



Около месец и половина преди парламентарните избори електоралната картина в страната е динамична – неизвестните са повече от решените ребуси.

Мобилизацията на гласоподавателите обаче логично зависи и от фактори, които могат да ни помогнат да разберем измерената директна подкрепа за една или друга политическа сила. Доверието в институциите от една страна, и това в заявилите се политически лидери, от друга, също са значим фактор при вземането на решение по какъв начин ще бъде маркирана интегралната бюлетина в началото на месец април от страна на избирателите.

Нека разгледаме последователно именно тези две променливи: 1) до каква степен пълнолетните българи имат доверие в ключови за страната ни институции и власти, и 2) доколко съгражданите ни вярват на политическите лидери на основните партии и коалиции.


Доверие
Интегрален рейтинг
Европейски съюз
46.9%
11.2%
Президент
41.6%
-1.0%
Местна власт
37.1%
-9.2%
Медии
34.2%
-15.4%
Правителство
24.4%
-42.7%
Съдебна власт
23.3%
-35.2%
Парламент
21.7%
-47.4%

Задаването на стандартен въпрос за наличие на доверие с проста затворена скала на отговори „да“, „не“, „нямам мнение“ ни показва няколко любопитни неща. Към момента няма институция, чието доверие да надвишава недоверието. Единственото изключение, от всички власти и институции, които АФИС проверява в националните си изследвания, е Европейският съюз (47% отговорили с „Да“ и 36% – с „Не“ на директния въпрос). Друга уговорка можем да направим за доверието към институцията на президента, която към момента е на нулева кота, с лек превес на недоверието (42% заявяват, че му имат доверие, докато 43 на сто – че му нямат). Една от отчетливите разлики между двете е, че докато ЕС запазва относително стабилно степента на доверие (между 45 и 50% за последните няколко години), то президентът търпи значима загуба, особено от средата на 2020 г. насам (преди този период президентът се е ползвал от доверието на повече от 50 на сто от пълнолетните българи, като до началото на миналата година, този дял е достигал близо 60%). Очевидната причини за тази динамика в доверието към „Дондуков“ 2 е изостреният конфликт между Румен Радев и премиера Борисов.

На следващо място, в низходящ ред картината изглежда така: медиите и органите на местната власт изглеждат малко по-близки до хората. Въпреки превеса на недоверие, отговорилите с „Да“ са значителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за местната власт. Редно е да отбележим, че през последната години наблюдаваме занижаване на споменатите относителни дялове – до преди 2-3 години имащите доверие в медиите и местната власт бяха стабилно около или над 40 процентния дял.

Стигаме до държавните власти. За периода на последния кабинет на Бойко Борисов законодателната и изпълнителната власт се ползват с доверието на по-малко от една четвърт от пълнолетното население. Въпреки по-високите дялове (около 30%) в началото на своя мандат, през последните 2 години правителството се радва на оскъдно доверие, което се генерира преди всичко от симпатизантите на управляващите ГЕРБ и в много по-малка степен от тези на националистическите формации. Народното събрание, което през последните години традиционно функционира в режим на ниско обществено доверие, повтаря гореописания алгоритъм, но с една разлика – от самото начало на този парламент, доверието е било в порядъка на 20-23 на сто – т.е. законодателна власт с ниска обществена легитимност.

С други думи, в навечерието на предстоящата предизборна кампания, основните държавни институции са с минимален резерв на обществена подкрепа и съмнителна легитимност в очите на избирателите. А това едва ли би довело до повишена избирателна активност или извънреден интерес към предстоящия вот.

Нека да погледнем и към лидерите и лицата, които най-често ще се опитват да комуникират политическите послания на своите партии и коалиции. Без да е изненадващо, ситуацията с лидерите до голяма степен повтаря тази с институциите. С една разлика – нито един от политическите лидери и най-разпознаваеми лица не успява да генерира повече доверие, отколкото недоверие. Дори и най-позитивните оценки са далеч от нулата на интегралния рейтинг.


Доверие
Мая Манолова
26.2%
Бойко Борисов
25.5%
Слави Трифонов
24.0%
Корнелия Нинова
23.0%
Красимир Каракачанов
16.0%
Христо Иванов
13.1%
Мустафа Карадайъ
11.4%
Веселин Марешки
11.2%
Валери Симеонов
6.8%
Волен Сидеров
5.3%

Нито един политически лидер или председател на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно нарастване на общественото доверие и подкрепа през последните няколко години, или дори с моментен позитивен баланс. Тъкмо обратното: наблюдаваме загуба на доверие, последвано от стабилизиране на дялове, надвишаващи в различна степен подкрепата за тяхната политическа сила. Сиреч, основните политически физиономии на тези избори са без кредит на доверие в погледа на общественото мнение.

Въпреки новите формации на терена, които по всяка вероятност биха прескочили четири процентния праг, и наличието на твърди ядра при старите партии, общественото настроение е умерено песимистично. Съчетано с рисковете, които носи пандемията и възможността за фрагментиран парламент, е много вероятно в началото на месец април да наблюдаваме по-скоро ниска избирателна активност. И още нещо, „новите лица“ едва ли ще изпълнят ролята на „нови месии“.


По данни от национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 12-17 февруари 2021 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.