Анализ

Близо 58% са на мнение,
че корупцията в страната нараства

От пролетта насам наблюдаваме рязко увеличение на публично видимата борба с корупцията в особено големи размери. Заведени бяха дела срещу фигури, станали известни в епохата на Голямата приватизация като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, арестувани бяха инспектори и общински кмет по подозрение в изнудване за подкуп. Доколко, според хората, тези усилия дават резултат?

На въпроса, „Според вас, нараства, намалява или остава на същото ниво корупцията в България?“, през м. декември 58% отговарят, че нараства, а пет пъти по-малко – 11%, че намалява (Още 32% смятат, че тя остава на същото ниво). Иначе казано в съотношение 5,5 към 1 преобладава мнението, че корупцията в страната не само не намалява, но нараства. Същият въпрос е задаван в предишни национални изследвания на АФИС през отминаващата 2018 година и делът на отговарящите, че корупцията расте, се колебае в интервала 53-58%, докато обратното мнение се движи между 10 и 11%.

Според Вас, нараства, намалява или остава на същото ниво корупцията в България?

Нараства
57,8%
Намалява
10,5%
Остава на същото ниво
31,7%

Причините за тази парадоксална реакция могат да се търсят в различни по дълбочина слоеве: оценка за правосъдието, политически пристрастия, мнение за социалното неравенство в страната. Да тръгнем от по-повърхностния план:

Ако всички граждани са равни пред закона, институциите на правосъдието и правоприлагането би трябвало да са „на страната на добрите“. Въпреки това само 20% имат доверие в съдебната система като цяло, докато 68% не й се доверяват. Нещо повече, на молба да посочат до две сфери, в които е най-силна корупцията, 43% посочват правосъдието, 34% митниците, 24% здравеопазването, 19% полицията, 17% партиите, 17% администрацията на министерствата, 10% общинските администрации, 8% държавните фирми, 6% образованието и 2% други сфери. Вижда се, че самото правосъдие води в класацията.

Новият орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), заедно със специализираната прокуратура и съд посегнаха на представата за недосегаемост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това, само 17% отговарят положително на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% заявяват, че нямат.

Отчасти това се обяснява с амортизация на шумните публични акции. Тъкмо тази есен предишни дела от 2010 г. (срещу бившия военен министър Николай Цонев, тези по делата известни като „Октопод“, „Медузите“, „Касоразбивачите“, лекари в родилното отделение в болницата в Горна Оряховица и др.) завършиха с фиаско във вид на оневиняване и присъди за обезщетения заради нарушение на правата на обвиняемите. И сега преобладава очакване за подобен резултат. На въпроса, Очаквате ли, че ще се стигне до присъди?“, 59% изразяват скепсис, че в крайна сметка ще бъде осъдено поне едно от разследваните лица. 30% очакват присъда да сполети само някои от тях. Едва 6% са на мнение, че ще бъдат осъдени всички.


Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 1-6 декември 2018 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.