Анализ

Корупцията ерозира гражданския морал
и е главната причина за недоверието
към институциите

Възприятието за задълбочаване на корупцията в обществото е свързано с политическа ориентация, но не може да се сведе до партийни пристрастия. Сред хората, които биха гласували за ГЕРБ, позитивното възприятие има само лек превес (26% отговарят, че тя нараства, а малко повече – 30% смятат, че намалява, докато 42% не виждат промяна; съотношението е 1 към 1,2). По друг начин погледнато, почти цялото (70%) позитивно мнение е капсулирано в електората на управляващите. А сред неангажираните избиратели (отговорили с „Други“, „Не съм решил“, „Не отговарям“, „Няма да гласувам“), оценката е дори по-негативна (60% смятат, че корупцията набира сила), отколкото средната за всички електорални групи. Тъй като голяма част от разкритията от изборите насам идват от депутати на БСП, очаквано потенциалният електорат на БСП е особено категоричен. Съотношението между двата отговора е 68% към 3% или 22 към 1). Така че разбивката по партии показва връзка в обратна посока: усещането за корупция не толкова е отражение на пристрастия, колкото обратно, „размеква“ подкрепата за управляващите партии.

Ред явления като корупция, покупка на влияние, въздействие на парично подплатените интереси върху властта и медиите имат общ корен в социалното неравенство и неизбежното му преливане в гражданско. При зрелището на сблъсък между правосъдие и хора, притежаващи капитал, възприятията се влияят и от репутацията на втория протагонист. Затова въпросът не е само морален, а включва и равносметка, доколко изобщо е била полезна за България политиката на приватизация и създадените от нея отношения между хората.

При зададен въпрос, „Доколко беше полезна приватизацията за България?“, само 3% отговарят, че тя е била изцяло полезна. Още 6% смятат, че е била предимно полезна. Противоположният полюс има много по-голяма тежест – 32% оценяват, че е била изцяло вредна и още 26% – предимно вредна. Диференцирана оценка според конкретния случай („понякога полезна, друг път – вредна“), дават 23% от хората. Сумарно, 9% я смятат за изцяло или предимно полезна, а шест пъти повече (58%) – за изцяло или предимно вредна.

Доколко беше полезна приватизацията за България?

Изцяло полезна
2,6%
Предимно полезна
6,3%
Понякога полезна, друг път вредна
23,3%
Предимно вредна
25,8%
Изцяло вредна
32,3%
Без мнение
9,6%

Очаквано, между въпроса за корупцията и този за приватизацията има статистическа връзка. Онези, които дават негативна оценка на приватизацията в много по-голяма степен мислят, че и корупцията нараства. В народното творчество това намира израз в рефрена „За кокошка няма прошка, за милион няма закон“.

Впрочем, за разлагащата връзка между материално и политическо неравенство предупреждава още класикът на гражданския либерализъм Жан-Жак Русо: „Що се отнася до богатството – пише той – никой гражданин не бива да бъде толкова богат, че да може да купи другиго и никой толкова беден, че да се принуди да се продава“.

Иначе казано, утопия е да се мисли, че прекаленото материално неравенство не води неизбежно и до политическо неравенство, че не ерозира гражданския морал и не заразява институциите. През последните десетилетия усещането за корупция и понижението на доверието към институциите вървят успоредно с растящо неравенство не само в България, но и в почти всички индустриализирани страни. В това отношение страната не само не е изключение, но е добра илюстрация за последиците от глобализацията, дерегулацията и материалното разслоение. Ако тези тенденции не претърпят обрат, властта и правосъдието все повече ще са част от причината, а не преградата пред корупцията.


Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 1-6 декември 2018 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.