Анализ

За близо 30% от пълнолетните граждани
въздухът става все по-мръсен

През последните години проблемът с чистотата на въздуха през зимния сезон се превръща във все по-централен, особено ако обходим с поглед честите медийни новини и репортажи, или пък споделяното в социалните мрежи. Все повече жители на големи градове и особено столичани, се въоръжават с филтри за пречистване на въздуха в домовете си или пътуват до работните си места с маски на лице. Тази рязка промяна в поведението показва само едно – растящо опасение за собственото здраве и това на близките. Докато текат дискусии, които понякога водят до промени и в законодателната уредба (преди всичко на общинско ниво), интерес представляват оценките на гражданите.

Решихме да попитаме пълнолетното население 1) каква е оценката за чистотата на въздуха, както и 2) кои мерки биха допринесли най-вече за намаляване на замърсения въздух. В минало свое редовно изследване от януари 2018 г. АФИС зададе тези два въпроса за първи път. Паралелът между данните в интервал от две години се оказва повече или по-малко интересен.

Изненадващо или не – в началото на 2020 година по-малко хора в сравнение с януари 2018 г. смятат, че замърсяването на въздуха се засилва в тяхното населено място. Към момента това са почти 29%, а преди две години тази оценка е споделяна от 36% от всички анкетирани. Повече от половината запитани (58%) заявяват, че качеството на въздуха не се е променило напоследък (срещу 52% през 2018г). Усещането за по-чист въздух е споделено от едва 13 на сто – за сравнение преди две години същият отговор е посочен от 11,5%. Следва да направим и уговорката, че отчасти този отговор зависи и от моментното качество на въздуха по време на теренната част на двете изследвания.

Като че ли, ако става въпрос за замърсяване на въздуха, то или относително е намаляло, или поне няма засилване на усещането за този проблем в полето на общественото мнение, сиреч – хората свикват.

През последните години във Вашето населено място замърсяването на въздуха по-силно ли става, по-слабо или не се променя?
По-силно
36,1%
28,7%
По-слабо
11,5%
13,1%
Същото, без промяна
52,4%
58,2%

Същността на проблема обаче личи, ако пресечем тези данни с типа населено място1. Градските жители много по-често признават, че въздухът е мръсен, в сравнение с живеещите по селата – съотношението е повече от 4 към 1. Също така обаче става ясно, че в София, и преди всичко в областните центрове, оценката е коренно различна в сравнение, не само със селата, но и с малките градчета. На едно ниво обяснението е просто – в големите градове и в столицата е налична концентрация на население и икономика с всички логични последствия (повече автомобили, производство, уреди за отопление и т. н.).

В същото време обаче се вижда, че живеещите в областните градове изказват дори по-критични оценки от софиянци. Докато мнението в столицата е относително разделено и могат да се отчетат и положителни оценки (всеки трети столичанин е на мнение, че замърсяването става по-слабо през последните години), то в големите населени места ситуацията е различна – замърсяването на въздуха или става по-силно, или остава същото. Съвсем логично, оценката за все по-мръсен въздух е далеч по-занижена сред живеещите в малките градове (15,5%) и селата (8,6%).

Данните показват нещо на пръв поглед странно. Доколкото почти целият дебат за честотата на въздуха беше изнесен на софийски тепих (със значително по-малко новини за Русе, Варна и още няколко други областни града), усещането за замърсяване сред живеещите на тези места е по-силно. Реципрочно, оценката за подобряване на качеството на въздуха е по-често срещана сред столичани (всеки трети софиянец), за разлика от жителите на областните градове (един на всеки 14, или близо 7%). От проучването става ясно, че не само жителите на столицата са притеснени от въздуха, който дишат. Това на първо място са хората от областните градове2 – т. е. за 47 на сто от тази група замърсяването се засилва през последните години. Нещо повече – сравнението с 2018 година разкрива, че към онзи момент столичани са били значително по-критични към състоянието на въздуха, който дишат (за близо 48% замърсяването се е засилвало, а същото е намалявало едва за 6%). При всички положения, преобладаващата оценка на градското население сочи: по-лош за дишане въздух, или такъв, който не се подобрява.

Последен акцент, относно този индикатор: анализът открива интересна корелация между оценката за чистотата на въздуха и отношението към глобалните климатични промени. Гражданите, които са по-критични към качеството на въздуха, в по-голяма степен споделят, че климатичните промени са основна заплаха за бъдещето на България. Обратното – твърдящите, че въздухът става по-чист смятат, че глобалният климат няма да окаже влияние в България.

Имайки предвид тази обща относително скептична оценка, остава да проверим и кои мерки за по-чист въздух се нравят на българските граждани, и кои са по-скоро непопулярни. И в двете изследвания (от 2018 и 2020) зададохме един и същи въпрос и като цяло натрупванията при отговорите не се отличават значително. Явно в това отношение наблюдаваме устойчива нагласа.

На първо място, най-популярна мярка за намаляване на мръсния въздух е по-достъпната цена на електроенергията (31%). Следват по-малкият брой автомобили и спирането на дима и отровните газове от индустриалното производство (и двете с над 17% натрупване). За малко над 14% от анкетираните решението се крие в достъпа до газ за домашно отопление. Общото процентно разпределение отрежда достъпния обществен транспорт и централната топлофикация в долната част на тази скала, съответно с 8,5 и 6,9 процента. Малко над 4% се обединяват около други мерки.

Говорейки за Вашето населено място, кои мерки биха допринесли най-много за намаляване на замърсяването на въздуха?
По-ниска цена на електричеството
31,1%
Намаление на движението с коли
17,5%
Спиране на дим от индустриално производство
17,1%
Домашно отопление с газ
14,7%
По-достъпен обществен транспорт
8,5%
Ползване на централна топлофикация
6,9%
Друго
4,3%

Отново, ако този въпрос бъде пресечен с типа населено място, (без да цитираме точни процентни разпределения заради голямата дисперсия), можем да заявим, че ниската цена на електричество е първи отговор за живеещите както в столицата, градовете и в селата. Отговор, обусловен и от ниския стандарт и като цяло високите сметки за битово потребление на ток. След това обаче следват разминавания – за софиянци и жителите на областните градове на преден план изпъква намаленото движението на автомобили. Достъпният обществен транспорт и централна топлофикация са следващите предпочитани мерки от живеещите в столицата, докато за жителите на големите градове, това е спирането на дима от индустриалното производство и едва след това – достъпният обществен транспорт. При жителите на малките градове и селата топ отговор, (съвсем логично заради по-ниските доходи), остава по-ниската цена на електричество.

Вместо заключение – за значителна част от българското население чистотата на въздуха се затвърждава като значим проблем. Това е най-видимо преди всичко за жителите на големите градове, включително и София. Видимо е, че според преобладаващата оценка на обществото, замърсяването на въздуха се повишава или остава на същите нива. Според, жителите на големите градове, (заедно със столицата), комплекс от мерки могат да допринесат за решаването на проблема – по достъпни цени на тока, по-малко автомобили в града, по-малко дим от производството и индустрията.


1 Правим уговорката, че за целта на този анализ боравим с по-малки подизвадки в рамките на националното изследване. Все пак значимият обем на интервюирани жители в различни типове населени места (столица, областен град, малък град и село) ни дава увереност за надеждността на направените изводи.

2 В името на коректността следва да отбележим, че спецификата на националното изследване, не ни дава възможност да направим по-задълбочен анализ на ниво отделна административна област.

Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 17-22 януари 2020 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани.