Анализ

По-малко от половината българи смятат,
че глобалните климатични промени
са заплаха за България

От няколко години е ясно едно – дебатът за климатичните промени и бъдещето на планетата става все по-интензивен, като се поляризира и в същото време се намества в основния дневен ред, не само за екологичните организации, но и за част от политическия естаблишмънт, гражданството, бизнеса.

Но поляризацията на това говорене води след себе си и до очаквани последствия. От една страна това е засилването на скептичните настроения към автентичността на заплахата от климатични изменения (примерите за това течение са много. Дори самият министър на околната среда и водите беше винен за това, че оспорва глобалното затопляне. От друга страна, разпознаваме все повече ярки лица и категорично говорене, заявяващо, че климатът на планетата е сериозно застрашен и че времето за реакция е сведено до минимум. Отвъд разпознаваемите екологични политически партии и някои много активни неправителствени организации, наблюдаваме самоорганизация за протестни действия навсякъде по света. България не е изключение, а само един пример за това е българската фракция на глобалното движение „Петъци за бъдеще“ и поредица от други сдружения и колективи.

Българската ситуация има своите значително по-мощни аналогии в западния свят и ето защо анализът на общественото мнение в тази посока буди любопитство. Изходната ни позиция беше анализ на Pew Research от пролетта на 2019 година.1 Решихме да репликираме част от въпросите на български език и да потърсим сравнение и аналогии. Ето резултатите.

Малко над 40% от българите определят климатичните промени като сериозна заплаха за България. Други, близо 30 на сто, заявяват, че това е по-скоро минимална заплаха. Не е за пренебрегване делът на тези, които считат, че климатичните промени не са никаква заплаха, или пък нямат мнение по въпроса – близо 28%. Още на този етап е важно да подчертаем, че по-голямата част от сънародниците ни или смятат, че не говорим за процес, водещ до необратими негативни последици, или че последици просто няма (плюс нямащите никакво мнение по въпроса).

Как изглежда тази нагласа под повърхността? Разрезите на данните подсказват поне един категоричен извод – вече може да говорим за различно мислене за климатичната заплаха, а разделителната линия е възрастта. Младите българи са значително по-загрижени и определят климатичните изменения като основна заплаха за страната. Това личи както при пресичане на данните във възрастовите групи, така и със занятието (социалните групи). Българите между 18-29 години показват по-голяма тревога – повече от половината са на мнение, че климатичните промени са основна заплаха. При учащите (среден курс на образование и студенти) този дял се повишава до над 63%, или с други думи – двама от всеки трима учащи. Редно е да споменем и че няма съществена отлика в нагласите на по-възрастните, независимо дали говорим за хора на 30, 40 или 50 години или за българи в пенсионна възраст.

Подобна връзка наблюдаваме и по отношение на образователния статус – по-образованите българи изказват в по-голяма степен притеснение, но в същото време доминиращият отговор при хората с ниско образование е, че нямат мнение по въпроса, което е обяснимо (момент, отличен и в глобалното изследване).

Как изглежда българската картина, сравнена с глобалното изследване, цитирано по-горе? За съжаление, разпределението на отговорите в сравнителна перспектива с редица други държави ни нарежда на опашката. Прави силно впечатление факта, че към 2018 година 90% от гръцкото население е посочило отговор „основна заплаха“ на същия въпрос. Гърция е и водач в класацията сред изследваните 26 страни, следвана от Южна Корея (86% посочили „основна заплаха“), Франция (83%), Испания (81), Мексико (80), Япония (75%), Аржентина (73%), Бразилия (72%), Германия (71%) и др. 2Ако сравним данните за България от началото на 2020 година, (правейки уговорката, че първоначално въпросът е зададен през 2018 на глобално равнище), ще видим как страната ни се разполага между Русия и Нигерия, а след тях е Израел – в частта от изследваните държави, където посочилите „основна заплаха“ са по малко от сумарния сбор на останалите отговори („минимална заплаха“, „не е заплаха, „без отговор“).

Най-тревожното е, че въпреки дистанцията от година и половина (между глобалното изследване и терена на АФИС), общественото мнение все още е разделено и без ясно очертана позиция. Следва да подчертаем, че именно последните 1-2 години се отличават със засилено говорене и кампанийни действия, което би следвало да повиши осведомеността и на българското общество. Дори и намалената прецизност на инструментариума, поради превода на езика и дистанцията на времето, няма как да обяснят съществените разлики между отговорите в България и тези в други (европейски) страни.

Последен щрих. Връщайки се към националния терен, следва да отбележим, че политическата принадлежност и предпочитания не оказват съществено влияние върху така описаната нагласа, с изключение на три групи. Привържениците на националистическите формации изразяват значително по-ниска загриженост за климатичните промени (под 30 на сто за всичките формации сумарно). Още по-контрастна е картината при гласоподавателите на ДПС – едва един от всеки десет твърди, че промените са основна заплаха. На обратния полюс са привържениците на партията на Сл. Трифонов – от тях над 60 на сто посочват, че промените застрашават страната сериозно. При останалите електорални групи, както и сред негласуващите, няма съществени отлики в отговорите.

Вместо извод:

В България все още няма ясно обособено обществено мнение, относно заплахата от климатични промени. Въпреки зачестилото говорене, редицата анализи и конференции, документални филми и литература, българинът все още не е убеден, че климатът представлява основна опасност. Ако има добра новина – то това е младото поколение, което се отличава с критична и значително по-ясна позиция. Сравнено с другите страни от региона, континента, а и света, България се отличава както със завишен дял на хора без мнение по този въпрос, така и с едни от най-високите нива на скептичност.


1Анализът представя данни от изследване на Pew Research, проведено през май 2018г. Изследвано е общественото мнение в 26 отделни държави. Въпреки времевата дистанция, използваме този сондаж като ориентир и отправна точка.

2От анализа на Pew Research става ясно, че въпросът е част от техния Индекс за глобални нагласи (Global attitude Index) от 2018г. Въпросът е зададен в поредица от държави, като голяма част от тях са неевропейски.

Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 17-22 януари 2020 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани.