Анализ

Президентът, ЕС и местната власт
са единствените с положителен рейтинг

На 4 февруари 2020 г. президентът Румен Радев отправи обръщение, с което сне доверието си от правителството и обясни обстойно мотивите да го стори. На свой ред, представители на властта развиха тезата, че за премиера президентското доверие няма значение, тъй като президентът няма правомощията да го уволни.

Във взаимоотношението между тези две институции съществена е и трета страна – гражданството. Без негово съгласие или поне търпимост нито единият, нито другият могат очакват техните разпореждания да дават резултат.

Какво е реалното положение в момента? През м. януари 2020 г. почти две трети (или 64.2%) от пълнолетните хора в страната казват, че имат доверие на президента; на правителството доверяват малко над една четвърт– 27.3%; парламентът, чрез който ГЕРБ управлява в коалиция, се радва на доверието на една пета от избирателите – 21.4% (цитираните данни са след преизчисляване на дела респондентите, отказали да съобщят мнение по въпроса). Очевидно е, че ако се набират точки по популярност, правителството не би трябвало да търси този публичен конфликт. Около Великден, за по-слабите яйца не е желателно да си мерят черупките с по-силните.

Говорителите и експертите на властта косвено признаха, че доверието на президента все пак има значение, като го упрекнаха, че престъпва конституционната си мисия да осигурява единство на нацията. Въпросът е, дали той може да встъпи в ролята на помирител между власт и народ и да компрометира без полза последната институция с устойчив позитивен рейтинг. Все пак единствените институции, които се ползват с повече доверие, отколкото недоверие, са тази на държавния глава (59%), ЕС (47%) и – съвсем на границата с недоверието – органите на местната власт (44%). Доверието към президента преобладава при всички електорални групи, включително и при потенциалните избиратели на управляващата коалиция. Така че е добре всички да се погледнат за миг отстрани, за да видят, кой „цепи единството“ на нацията. Във всеки случай Радев би рискувал, ако би мълчал дълго.

Веднага след Нова година, кризите и скандалите заваляха с плашещо ускорение. При това с наслагваща се черта: органите на държавата отново, за пореден път, не са изпълнили основополагащи свои функции. Министерството на околната среда е допуснало безстопанственост във водния баланс, за да се стигне до безпрецедентно пълно обезводняване на областен град. Няколко министерства са допуснали незаконен или полу-законен внос на отпадъци от Италия и Западна Европа в неизяснени обеми; а управляващите се стараят да омаловажат проблема, описвайки го като „бизнес“, но за населението е очевидно, че боклукът неслучайно се транспортира на такова разстояние – би могъл да бъде ликвидиран и на мястото, където е генериран, ако нямаше нещо нередно. „Изгърмя“ поредната устойчива частна структура със стотици хиляди клиенти – Нове Холдинг (след КТБ и застрахователя Олимпик), при което се откроиха още „пробити“ надзорни институции, освен БНБ, Комисията по ценните книжа и Комисията по застраховане. За поредна зима става ясно, че ефективно решение за мръсния въздух от личните коли и отопление чрез изгаряне няма и не се търси. А появата на главен прокурор, който открито надвишава пълномощията си в борба със своите критици, допълнително усилва чувството за настъпващ хаос. На това отгоре двете световни свръхсили изразиха в този период пряко противоположни очаквания към страната ни по енергийните проекти, а едната не крие волята си да влошим отношенията си с другата.

Или, ако се върнем на предишното сравнение, въпросът е – дали не настъпва „Великден“?

Борисов вече два пъти е изпадал в изолация, поради едновременно срутване в няколко сектора – през зимата на 2013 и есента на 2016. В тези случаи е предизвиквал избори, когато е влизал в коронната си роля на антисистемен играч и защитник на народа. Такъв ход не бива да се изключва, въпреки народната поговорка за стомните с вода. Недоволството вече се върна със същата сила, каквото достигна преди година. Само 15% предпочитат правителството да се запази в сегашния си състав пред следните варианти: нови избори (33%), ново правителство в рамките на сегашния парламент (12%) – или по-козметичния вариант – да бъдат сменени някои министри (21%). В момента обаче съществува умора от избори – не ни делят повече от 4 месеца от предишните.

В миналото президентът е играл ролята на дълбок резерв на политическата система, когато е бил нужен неизхабен авторитет или най-малкото „рефер“ между принципно непримиримите групи в обществото. Така беше в началото на 1997 г. Случайно или по съвпадение на датата, която сегашният президент на България Румен Радев избра за своето обръщение.


Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 17-22 януари 2020 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани.