Два резултата от извънредното положение – изчерпване на финансовите резерви и девалвация на ограничителните мерки

Данните показват значителна разлика между столицата и останалата част на страната. Загубилите голям дял от доходите в София са далеч по-малко (15%), отколкото в провинцията. Почти всеки втори изпитва намаление „донякъде“, а онази, които са увеличили доходите си, са 6%, което е двойно над средното...


Депресията може да се окаже самосбъдващо се пророчество

Обхватът на пряко засегнатите в материално отношение хора говори за две неща. Първо, в голям риск от обедняване изпадат големи групи граждани. 14% от домакинствата представляват около един милион души, в това число 800 000 пълнолетни. Ако бъде допусната депресия, за нарастващ брой хора рискът да изпаднат през процепите на социалната защитна мрежа ще стане трагична неизбежност. Второ, ако продължи да доминира очакването депресията да се проточи, това очакване ще се превърне в самосбъдващо се пророчество. В такива моменти само държавата може да подкрепи фактора „търсене“ в икономиката, като не допусне да има спад на потреблението, оттам на поръчките, оттам на наемането на работна ръка...


Пролетта на 2020 г. може да постави началото на един траен зимен сън

Един очевиден аспект на режима на „социално дистанциране“ е, че България се обездвижва и ако това продължи дълго, ще подейства дори на физическото самочувствие и здраве, наред с психическото напрежение. Последното остава без отдушник и застрашава с психози, нарастващи страхове и агресивни изблици...


Президентът, ЕС и местната власт са единствените с положителен рейтинг

Говорителите и експертите на властта косвено признаха, че доверието на президента все пак има значение, като го упрекнаха, че престъпва конституционната си мисия да осигурява единство на нацията. Въпросът е, дали той може да встъпи в ролята на помирител между власт и народ и да компрометира без полза последната институция с устойчив позитивен рейтинг...


По-малко от половината българи смятат, че глобалните климатични промени са заплаха за България

От няколко години е ясно едно – дебатът за климатичните промени и бъдещето на планетата става все по-интензивен, като се поляризира и в същото време се намества в основния дневен ред, не само за екологичните организации, но и за част от политическия естаблишмънт, гражданството, бизнеса...


За близо 30% от пълнолетните граждани въздухът става все по-мръсен

През последните години проблемът с чистотата на въздуха през зимния сезон се превръща във все по-централен, особено ако обходим с поглед честите медийни новини и репортажи, или пък споделяното в социалните мрежи. Все повече жители на големи градове и особено столичани, се въоръжават с филтри за пречистване на въздуха в домовете си или пътуват до...


Две трети от българите редовно купуват бутилирана вода

Само допълнителен ракурс е, че страната ни се опитва да затвърди своята слава на локация с голям брой минерални извори, което пък, извън туристическия аспект, дава възможност на съгражданите ни в много населени места да потребяват минерална и изворна вода безплатно. Не е за пренебрегване факта, че на битово ниво в повечето общини водата от водопроводната мрежа е изцяло годна за пиене, но пък и не толкова рядко гражданите изпитват проблеми с качеството на водата от чешмата...


Една трета от българите са „мобилни европейци“

Най-европеизираните българи са… хора от малцинствата. Когато говорим за недостиг на работна ръка, всъщност визираме дефицит на продуктивно инвестиран капитал...


Никой не печели, всички губят от излизането на Великобритания от Европейския съюз

Неяснотите остават, а заедно с тях и липсата на ясна визия какво предстои, както в национален, така и общоевропейски план. Не е толкова изненадващо, че българското обществено мнение няма категорична позиция относно печелившите и губещите от Брекзит. Важното е усещането за несигурност и безпокойство за бъдещето на европейския проект...


Предлаганите промени в Кодекса на труда заличават социални придобивки, завоювани още през 19 век

Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България - „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент...