Две трети от българите редовно купуват бутилирана вода



Около продължаващата водна криза в Перник и опасността от режим на водата и в други части на страната наблюдавахме многобройни акции, при които граждани и фирми даряваха бутилирана вода или пък се организираха за доставка на течаща минерална вода за нуждите на населението в областния град. Тези жестове на подкрепа могат да се гледат през много призми – от значими актове на солидарност, до неефективни и предимно „рекламни“ похвати за печелене на обществено одобрение. Покрай тях обаче по естествен начин изникна въпросът: „Ако оставим водната криза настрана, колко пари харчим за вода – бутилирана и/или от водопровода?“ Въпросът има два пласта. От една страна, търсим дали и колко често харчим пари за вода (предимно в пластмасови бутилки)? Въпрос, който има своите икономически, социални и преди всичко екологични измерения. От друга страна, какъв е месечният разход на българите за водата от водопреносната мрежа и какво е нейното качество според българското население?

Само допълнителен ракурс е, че страната ни се опитва да затвърди своята слава на локация с голям брой минерални извори, което пък, извън туристическия аспект, дава възможност на съгражданите ни в много населени места да потребяват минерална и изворна вода безплатно. Не е за пренебрегване факта, че на битово ниво в повечето общини водата от водопроводната мрежа е изцяло годна за пиене, но пък и не толкова рядко гражданите изпитват проблеми с качеството на водата от чешмата.

Данните от януарския сондаж на АФИС показват, че близо две трети от пълнолетното население (65% от анкетираните) регулярно закупуват минерална и изворна вода от магазинната мрежа. Едва около една трета от попадналите в извадката твърдят, че не харчат пари за вода или просто не посочват отговор.

Ето как изглеждат тези данни в по-голяма дълбочина.

Всяко пето домакинство отделя между 10 и 20 лв. на месец за закупуване на бутилирана вода. Други 18 на сто заделят дори повече – между 21 и 50 лева месечно. Сред по-ниските дялове се отличават други 18%, за които този разход е в порядъка на 6-10 лева. По-малко от 2% са харчещите над 50 лв. По-малко от десет на сто от българите пък заделят до 5 лв. на месец. Ако осредним тези процентни разпределения, става ясно, че средно българските домакинства (става дума за домакинства, които декларират, че купуват водата за пиене, т.е. 65% от попадналите в извадката) харчат за бутилирана минерална и изворна вода около 14 лв. на месец.

Прави впечатление, че жителите на областните градове (малко повече от софиянци), по-младото и активно население, служителите във фирми и предприемачите, както и хората с по-високи доходи, заделят повече пари за този тип стоки. Не е за пренебрегване, че забелязваме връзка между здравния статус на населението и консумацията на минерална вода – здравите българи пият значително по-често и в по-големи количества в сравнение с боледуващите често и хронично болните. Обратно – пенсионерите, работниците, хората с по-ниско образование и по-ниски доходи и боледуващите заделят по-скромна сума от месечния си бюджет за бутилирана вода.

С други думи, консумацията на бутилирана вода е до голяма степен въпрос на финансови възможности и социален статус – по-заможните, хората в активна възраст, тези с по-добре заплатена работа, живеещите в големите градове и столицата.

На втори план стои въпросът какви са разходите за студена вода – водата, идваща от ВиК мрежата (в това число не влизат разходите за топлофикация, в рамките на които влизат и разходите за консумацията на подгрята вода). Както е известно, на повечето места в страната водата от чешмата е годна за питейни нужди. Също така сме наясно, че е налице голяма разлика в цените на студената вода между областите на страната. На места за 1 куб. м. тези разлики достигат до над 60%, което пък е свързано с редица други ценообразуващи фактори.

На фона на това следва да отбележим, че едва 26% от всички анкетирани (един от всеки четирима) определя качеството на подаваната вода като „отлично“, а мнозинството българи (над 52%) заявяват, че то е „задоволително“. Всеки пети българин твърди, че качеството на подаваната вода е „незадоволително“ или „лошо“. Струва си да се отбележи, че най-високи са оценките на столичани, а най-ниски на живеещите в областните центрове (които заделят и най-много за бутилирана вода).

Какво означава всичко това за другия основен разход за вода – тази, идваща от водопреносната мрежа?

Видно от данните е, че средно месечно българските домакинства заделят около 27 лв. за студена вода (срещу близо 14 лв. за бутилирана). Тук основните отлики са видими за различните типове населени места – софиянци плащат средно около 32-34 лв. на месец за разлика от жителите на областните центрове (28-30 лв.), жителите на малките градове (23-25 лв.) и жителите на селата (23-25 лв.). От отговорите на респондентите можем да изведем, че 44% от българските домакинства плащат между 21 и 50 лв. месечно, а други 33% – между 11 и 20 лв. Близо 12% заделят скромните 6-10 лв., а по-малки суми практически не се засичат (едва около процент от всички анкетирани). Пет на сто са домакинствата, които си позволяват по-големи сметки – над 50 лв. месечно. Не е за пренебрегване и делът от 6% – респонденти, които не са отговорили на този въпрос, (сред които можем да допуснем, че има и неплащащи сметките за студена вода).

Колко лева приблизително плаща/харчи месечно Вашето домакинство за:
Бутилирана вода (минарална, изворна)
Студена вода (ВиК мрежа)
До 5 лв.
7,8%
1,2%
6 – 10 лв.
17,7%
11,6%
11 – 20 лв.
20,7%
32,6%
21 – 50 лв.
17,8%
43,6%
Над 50 лв.
1,4%
4,9%
Не плащат / не харчат, без отговор
34,6%
6,1%
Средни стойности
13,9%
27,1%

Последен акцент: ако сумираме декларираните разходи за бутилирана вода и тези за студена вода, струва си да отбележим и колко лева заделя едно българско домакинство общо за това перо от своя бюджет. Средният разход на българските домакинства за вода е около 40 лв., без да отчитаме доходите, населеното място или друг съществен признак. Разпределено във вертикала, от долната таблица е видно, че близо половината домакинства харчат между 21 и 50 лв., а други около 23 на сто пък заделят внушителните между 51 и 100 лв. за вода. По-малко от 10% са харчещите десет и по-малко лева за вода. Отчитаме и малко над 3 на сто, които са посочили, че нямат такива разходи.

Ако приемем, че средният месечен доход на двучленно домакинство към края на 2019 г. е в порядъка на 1200лв. (по данни на НСИ), следва да кажем, че от този доход близо 3,5% отиват за вода. Може би на пръв поглед този факт изглежда незначителен, но данните показват, че в същото двучленно домакинство около или малко над 1% от общия доход е заделян за бутилирана, а около 2,5% за студена вода.

Вместо заключение: не е нов фактът, според който водата вече се възприема не като природно благо и човешко право, а като стока, предлагана на свободния пазар. Вече говорим за оформена масова практика, въз основа на която българите да купуват водата за пиене. Привидно ниски дялове от семейния бюджет отиват за задоволяване на нуждите от вода, но тези проценти са по-високи за домакинствата с по-ниски доходи. На фона на това масовата оценка за качеството на водопроводната мрежа е по-скоро задоволително, а изказващите най-критични оценки, харчат и най-много за бутилирана вода. Пазаруването на бутилирана вода обаче се оформя като класова практика – привилегированите слоеве с по-високи доходи и по-добро материално и здравно положение са основните потребители, докато по-бедните и фактически нуждаещи се поради здравословни причини често не могат да си позволят този лукс.


По данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 17-22 януари 2020 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани.