Предлаганите промени в Кодекса на труда заличават социални придобивки, завоювани още през 19 век



Вече стана традиция в първите месеци на годината работодателските организации да инициират законови промени, които увеличават гъвкавостта на трудовите отношения в посока намаляване на правата на работниците.

А какво мислят икономически активните хора? Данните за обществената оценка за три от предложените идеи разкриват следното:

Първо: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, която предвижда премахване на надбавките за трудов стаж?“ Трима от всеки четирима граждани не одобряват тази промяна, а само един от десетима я одобряват. Останалите 14% нямат мнение.

Това негативно мнение е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „работодатели и арендатори“. При тях одобрението се среща 3 и половина пъти по-често от обичайното (35% вместо 10%).

За отбелязване е, че сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение – неодобрение“ също е доминиращо негативно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация.

Дали това говори за остаряло мислене? Всъщност говори за наблюдение върху реалността – обявите за търсене на наемни работници обичайно съдържат изискване за определен стаж със сходен предмет на дейност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е ценно качество на работната сила.

Второ: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и да му се заплаща само за отработените часове?“ Очевидно става дума за т. нар. договори „zero-hour”, които все по-широко се прилагат във Великобритания след кризата от 2008 г. Там те са остро критикувани от левите партии и профсъюзите заради това, че правата и задълженията на двете страни по такива договори образуват трайна пазарна ниша за „прекариат“ (от „precarious“ – рисков, несигурен и „пролетариат“). Причината е, че уж временната плаваща заетост се превръща в капан за дълговете и бедността. Въпреки това подобна уредба се предлага и у нас.

55% от пълнолетните българи не одобряват тази идея, а 28% я одобряват. Останалите 17% са без мнение. И тук по-подробните разбивки показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина в релацията „работодател-работник“. При бизнеса и категорията на „самонаетите„ съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%.

Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България - „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година.

Трето:Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно?“

54% не одобряват тази инициатива, а 27% я одобряват. Останалите нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори“ (60% са за, 31% против). Сред хората с доход на член на семейството от най-високата категория – над 1000 лв. месечно, 46% „за“, 41% „против“.

Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност“ – 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време“ е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията. Същото важи за „прогресивните“ инициативи за създаване на социално дъно от „работещи бедни“.


По данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 9-15 март 2019 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1008 пълнолетни български граждани.