Избирателите трудно разпознават кое предизборно обещание чие е, но и без друго не вярват, че казаното преди изборите ще се случи след това



80% не вярват в обещанието за заплата от 1500 лв. (което съмнение не е чудно, имайки предвид, че 80% от реалните заплати са под тази стойност). 77% не вярват в обещанието за средна пенсия от 700 лв., а 61% – в обещанието за средна пенсия от 700 лв. 66% не вярват на плановете за безлихвени жилищни кредити за млади семейства. 55% не вярват, че доходите над 10000 лв. реално ще бъдат облагани с данък от 20%. 47% се съмняват в осъществимостта на идеята за единни учебници по всеки предмет. 51% не са убедени, че бюджетът ще заделя по 50 лв. за всяко дете при един работещ родител. Единственото намерение, което звучи сравнително убедително, е за запазването на плоския данък. 43% очакват това да се случи.

По-важното е, че голяма част от привържениците на различните партии трудно разпознават кое обещание на коя партия принадлежи. Например на предложенията за 1500 лв. заплата, за допълнителни детски от 50 лв. и диференцираната данъчна ставка вярват почти толкова привърженици на БСП, колкото и на ГЕРБ, въпреки че първото предложение е на ГЕРБ, а другите две са на БСП. Това объркване е обяснимо както с умереността на предложенията на БСП за вдигане на доходите, така и с факта, че десните партии до миналата есен решително се противопоставяха на инициативи за повишаване на пенсиите и заплатите.


По данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 10-16 март 2017 г. Интервюирани по телефона са 1200 пълнолетни български граждани.